Зелената сделка, скъпата енергия и трудният път към реиндустриализация на Европа

Преди да кажем какво реално ще ни струва хазартната политика на Брюксел, за да „успокоим“ някои превъзбудени еколози, е важно да обърнем внимание на „зеления ефект“ от „Зелената сделка“ в Европа върху глобалното затопляне и въглеродните емисии. Сигурно не е много според девиза „Мисли глобално, действай локално“, но сме длъжни да направим една глобална сметка, която показва малоумието на локалното действие – в случая на „Зелената сделка“.

Огромното финансово усилие на Европа със сигурност ще понапълни джобовете на някои пишман инвеститори във ВЕИ, но реалният екологичен ефект, който се цели, е затварянето на 150 гигавата (150 хиляди мегавата). Това са мощности, равни на 150 реактора като тези в Козлодуй. Докато всички ние, европейските граждани, ще платим доста съществена социална цена за това затваряне, в същото време в Югоизточна Азия държавите Индия, Индонезия, Виетнам, Пакистан и Бангладеш ще изградят нови въглищни централи с обща мощност 154 гигавата. За да не останете с впечатлението, че те просто ще обезсмислят нашето усилие, трябва да добавим и случващото се в Китай. Там ще бъдат инсталирани само до 2030 г. нови въглищни мощности между 180 и 250 гигавата като от тях 135 гигавата вече са в напреднал строеж.

Тези числа дори няма нужда да бъдат коментирани от екологична гледна точка. Очевидно е, че Европа не влияе и по никакъв начин не може да повлияе на глобалното затопляне. Даже не може да повлияе на качеството на въздуха в региона, тъй като държави като Турция, Сърбия и дори Северна Македония продължават да ползват своите ТЕЦ достатъчно активно, а тепърва към тях ще се предявяват претенции за нови ограничения.

Но „зелената сделка“ в този й вид създава един много по-голям проблем – проблем за бъдещето на Европа, за нейната индустрия, за нейната икономика, за работните места и жизнения стандарт на всички европейски граждани. Дори в момента ние плащаме цената на тази безсмислена от екологична гледна точка политика. Плащаме веднъж през сметките за ток, които получаваме като потребители. Плащаме втори път през цената на всяка стока, която се произвежда на вътрешния европейски пазар и в тази цена също се калкулира още по-скъпият промишлен ток. Плащаме трети път през влошената конкурентоспособност на европейските стоки, което води до общо забавяне на икономиката, както и до съкращения и фалити в ключови индустрии – губим работни места.

Но на нас все още не ни е сервирана цялата сметка от „Зелената сделка“. Скорошният срив на енергийната система на Испания показа пред какви заплахи са изправени енергийните системи на цяла Европа. За да реализираме зеления енергиен преход, ние трябва да продължим да инвестираме огромни пари в нови ВЕИ мощности, но и огромни пари в батерии, които да съхраняват свръхпроизведения ток например през деня, за да може да се ползва при върхово потребление примерно вечер. Дотук вече става дума за стотици милиарди в европейски мащаб, но проблемът в Испания само загатна нуждата от още един многомилиарден компонент на инвестициите.

Сметките на самата Европейска комисия показват, че до 2040 година в нови ВЕИ мощности трябва да се инвестират 1,3 трилиона евро или хиляда и триста милиарда. Ако се чудите защо са толкова много, трябва да си припомните, че фотоволтаиците работят само на дневна светлина и затова техните мощности имат по-ниско КПД. За заместването на 150 гигавата въглищни ТЕЦ ще са нужни 450 – 500 гигавата фотоволтаици. Към тяхната цена от 1,3 трилиона трябва да добавим още 240 милиарда евро за индустриални батерии и още 800 милиарда евро за реконструкция на съществуващите електропреносни мрежи, тъй като те в момента са пригодени да работят с малко и големи генератори на ток, а не с множество малки и непостоянни централи.

Вероятно подробният читател вече се е досетил кой точно ще плати цялата сметка от 2 трилиона и 500 милиарда евро. Точно така – ще я платим всички ние. Но тук има и една уловка. Това е сметка при т. нар. „базов сценарий“. Това е сценарий, при който европейската икономика продължава да се развива както досега. Не става по-конкурентоспособна, не се реиндустриализира и оставя САЩ и Китай сами да се надпреварват в развитието на изкуствения интелект, който изисква центрове за данни, а те гълтат огромни количества ток и имат нужда от стабилни базови мощности. Ние ще платим 2,5 трилиона евро и ще продължаваме да обедняваме и да губим работни места.

И тук се връщаме оттам, откъдето започнахме. Защо Китай и съседните държави правят огромни инвестиции в енергетика? Отговорът е прост. Техните икономики се развиват с бесни темпове и много скоро ще превърнат бившите си колонизатори в свои икономически колонии. Те ще стават все по-развити и богати, а ние все по-изоставащи и бедни. Европа, от своя страна, рискува да повтори в по-широк мащаб познатия на Източна Европа сценарий след 1989 година – закриване на производства, загуба на работни места и трайно отслабване на индустриалната база.

Център за конкурентна икономика и индустрия