Дори и в българските медии, където проблемът с цензурата бавно се задълбочава от десетилетия, излезе новината, че една от най-развитите държави в Европейския съюз и първенец във внедряването на екологично чисти технологии е много близо до режим на тока. По друг начин казано Нидерландия върви натам, където България беше през 80-те години.
Сходни са и решенията, по които работи нидерландското правителство – търсят се варианти за нови ядрени мощности. В България точно в навечерието на прехода започва работа шести блок на АЕЦ Козлодуй, а 6 години след него трябва да заработи и първи блок на АЕЦ Белене. В крайна сметка обаче проектът в Белене е спрян, а дългосрочното решение на енергийните проблеми на страната ни идва с ликвидирането на индустрията и миграцията на над милион българи, които остават без работа в десетилетията на прехода.
Нидерландските перспективи за решаване на проблема също не изглеждат много оптимистично. Амбициите за нови ядрени мощности са нещо много хубаво, но АЕЦ не се строи за един ден или даже за няколко години, особено при европейските стандарти и бюрократични процедури.
Всъщност основният проблем е в преждевременното затваряне на скоро построени и изключително модерни въглищни ТЕЦ. Преди да изправи пред предизвикателства цялата електроенергийна система, Зелената сделка носи първи многомилионни загуби за нидерландското правителство за компенсация на инвеститорите, които изграждат въпросните нови централи. Друга тема е дали са си давали тогава сметка, че това е много малка част от предстоящите големи разходи и още по-големи загуби за гражданите, държавата и икономиката като цяло.
Изкуственото затваряне на въглищните централи, което противоречи на всякаква пазарна логика, стимулира инвестициите във фотоволтаични и вятърни централи, както и в батерии за съхранение на енергията. Мощностите от възобновяеми източници, както и батериите, рязко повишават цената на електрическата енергия. По този начин те правят европейската индустрия изключително неконкурентоспособна.
Но едновременно с това се оказва, че те са крайно недостатъчни и поне на този етап електроенергийна система със сериозен ВЕИ дял не може, както да осигури достатъчно количества енергия, така и да бъде балансирана. Това показа и сривът на испанската система от преди време. Тук е важно да отбележим, че Испания е много по-южна държава от Нидерландия и на испанска територия поне фотоволтаичните централи произвеждат значително повече ток. За Нидерландия ще е много по-трудно, както да монтира достатъчно ВЕИ мощности, така и да произведе от тях нужното количество ток за сравнително ефективно балансиране на системата.
Логично в една такава държава с будно и интелигентно население бързо се появяват достатъчно силни гласове, които искат логичното отлагане или дори разтрогване на „зелената сделка“, както и елиминиране изобщо на въглеродните квоти. Но едно такова логично решение на този етап също може да създаде изключително сериозни проблеми и да доведе до нова икономическа криза.
Защо?
Привилегированите условия за създаване на ВЕИ мощности, както и за развитие на капацитета на батерии за съхранение на тока, са предизвикали огромни инвестиции на свободни капитали в тези дейности. Внезапно премахване на въглеродните квоти наистина много бързо ще срине цените на тока и ще реши всички проблеми около балансирането на системата. Но такова решение означава и незабавен фалит за всички проекти, свързани с ВЕИ мощности и с инсталиране на батерии за съхранение на ток. Освен огромни загуби на инвеститорите, това може рязко да увеличи и лошите кредити на банковия сектор, тъй като европейската банкова система е финансирала в много голяма степен тези безразсъдно агресивни инвестиции заради сигурните печалби от игнорирането на цялата пазарна логика в сектора.
Решението е вероятно някъде по средата и в търсене на баланс между интересите на инвеститорите във ВЕИ и, не толкова собствениците на въглищни ТЕЦ, колкото потребителите на енергия. Основният проблем в момента в сектора специално в нидерландския случай не са собствениците на въглищни централи, които вече са получили компенсация. Битовите и промишлените потребители са тези, които имат проблем, както с цената, така и с осигуряването на нужната енергия. Още по-болен проблем е балансирането на системата.
В резултат от погрешната политика, заложена от Брюксел, под много сериозен въпрос са, както идеите за реиндустриализация на Европа, така и изобщо спасението на Съюза от общ икономически спад. „Зелената сделка“ е много трудно осъществим проект дори и без съчетаването му с война в Украйна и втора такава в Близкия Изток. Ако иска да избегне сериозна рецесия и тежки икономически сътресения, Европа трябва да избере да прави само едно от двете – Зелена сделка или война с Русия.
Но трябва да се има предвид, че дори много скоро да стигнем до мир в Украйна в този и вариант Зелената сделка ще забави развитието на европейската икономика поне с десетилетие. Все пак, ако поне в Близкия Изток наистина станем свидетели на спадане на напрежението, това ще помогне за избягване на най-негативния сценарий. Едновременното съчетаване на затваряне на Ормузкия проток, война в Украйна и „Зелена сделка“ може да върне европейските икономики към състоянието им от времето на Великата депресия преди Втората световна война.
Всъщност от брюкселските бюрократи и наивно следващите убийствената им политика европейски национални лидери не се иска да демонстрират някакъв особено висок интелектуален капацитет. Достатъчно е само да наблюдават действията на световните лидери Китай и САЩ и особено на ръководството на вече доминиращата китайска икономика. Под ръководството на Комунистическата партия освен задължителните петилетни планове китайците чертаят много по-дълги хоризонти и перспективи без да са ограничени от мандатното мислене на политиците в Брюксел и Западна Европа.
Много показателно е, че те са едновременно най-голям производител на оборудване за ВЕИ централи, имат и развиват и най-мащабните ВЕИ мощности в света. Но едновременно с това Китай продължава инвестициите в развитието на въглищните централи като предвижда в обозримо бъдеще да въведе в експлоатация нови такива мощности в огромен мащаб. По-важното е друго. Китай не само не зачерква въглищните ТЕЦ, но и планира огромни инвестиции в решаването на проблема с отделяните въглеродни емисии през технологии за съхранение и използване на въглерода.
Когато даваме Китай за пример трябва да имаме предвид, че страната е първенец и в ядрената енергетика. Най-важното е, че страната е изпреварила много всичките си конкуренти в развитието на технологиите, свързани с термоядрения синтез. Основната поука от поведението на световния лидер е, че в никакъв случай не се залага само на един източник на енергия, а вместо това се работи за пълна диверсификация, което гарантира и най-голяма сигурност. Поведението на китайците е точно обратното на това, което правят европейските ръководители и, което ще докара да режим на тока дори една Нидерландия, сляпото залагане само на един възможен източник на енергия и то най-скъпия чертае много мрачни перспективи, както за икономиката, така и за жизнения стандарт на европейците като цяло.
Център за конкурентна икономика и индустрия