Пекин – Въпреки амбициозните цели за декарбонизация и бързия растеж на възобновяемата енергия, Китай продължава да развива въглищната си енергетика, като едновременно инвестира в нови мощности и модернизира съществуващите централи. Последните анализи и публикации на международни медии очертават сложна и на пръв поглед противоречива стратегия.
Според информация на Reuters, през 2025 г. Китай е ускорил одобренията за нови въглищни електроцентрали, въпреки че страната вече разполага с достатъчен капацитет за покриване на пиковото електропотребление. Агенцията отбелязва, че това създава риск от свръхкапацитет и потенциално неефективни инвестиции в бъдеще. В същото време, отново по данни на Reuters, се наблюдава и обратна тенденция – очаква се разрешителните за нови въглищни централи да спаднат до най-ниското си ниво от четири години насам, поради бързото навлизане на възобновяеми енергийни източници. Реалното строителство обаче остава на високи нива. Анализ на Centre for Research on Energy and Clean Air показва, че през 2025 г. в Китай са въведени в експлоатация около 78 гигавата нови въглищни мощности – най-високият показател за последното десетилетие. Същият доклад отбелязва и рекордно ниво на предложени нови проекти. Подобна картина описва и Euronews, според която страната е пуснала десетки големи въглищни енергоблокове само за една година, въпреки че едновременно с това бележи и бум в развитието на вятърната и соларната енергия. На този фон, Китай не се отказва от въглищата, а по-скоро променя начина, по който ги използва. Както посочва Asian Power, страната вероятно ще продължи да изгражда въглищни централи поне до 2030 г., като ги разглежда като ключов елемент за гарантиране на енергийната сигурност.
Модернизация вместо отказ
Паралелно със строителството, Китай инвестира и в модернизация на съществуващите въглищни мощности. Един от основните технологични подходи е улавянето и съхранението на въглеродни емисии (CCS). Според Power Magazine, през 2025 г. е стартирал проектът Huaneng Longdong Energy Base – най-голямата въглищна централа с внедрена CCS технология в света, с капацитет за улавяне на около 1,5 милиона тона CO₂ годишно и ефективност над 90%. Друг ключов елемент от модернизацията е трансформацията на въглищните централи в по-гъвкави мощности. Анализът на Centre for Research on Energy and Clean Air подчертава, че тези централи все по-често се използват не като базов източник на електроенергия, а като резерв, който компенсира колебанията във възобновяемите източници. Вместо масово затваряне на въглищни мощности, Китай също така удължава живота на съществуващите централи и въвежда механизми за тяхното по-ефективно използване, включително при по-ниско натоварване.
Енергиен парадокс
Комбинацията от тези политики създава т.нар. „енергиен парадокс“. От една страна, Китай е световен лидер в изграждането на възобновяеми енергийни мощности. От друга – продължава да инвестира сериозно във въглищна енергетика. Според анализите на Centre for Research on Energy and Clean Air, възобновяемите източници вече покриват почти целия ръст на електропотреблението в страната. Въглищните централи обаче остават ключов фактор за стабилността на електроенергийната система.
Перспектива
Общата тенденция показва, че Китай не се отказва от въглищата в краткосрочен план, а по-скоро ги интегрира в прехода към по-нисковъглеродна енергийна система. Модернизацията чрез нови технологии и промяна в режима на работа позволява на страната да балансира между икономически растеж, енергийна сигурност и климатични цели.
Център за конкурентна икономика и индустрия